неделя, 26 февруари 2012 г.

Да поискаш прошка



Живял някога юноша с много лош характер. Той постоянно се карал със своите близки или обиждал приятелите си. Баща му дълго мислил как да му помогне и накрая му дал едно чувалче с пирони, заръчайки му да забива по един пирон във вратата на двора всеки път, когато загуби търпение  или се скара с  някого.

 
Първият ден синът забил  37 пирона във вратата. През следващите дни забитите пирони намалявали.  Момчето разбрало, че е много по-лесно да контролира себе си, отколкото при всеки свой изблик да забива пирони.
Дошъл денят, в който младежът не забил нито един пирон във вратата. Доволен от себе си, отишъл при баща си и му съобщил радостната новина.
Този път бащата му дал нова задача  - да изважда по един пирон от забитите във вратата при всеки случай, в който успее да запази самообладание.
Дошъл и денят, в който синът извадил и последния забит пирон. Тогава баща му го завел до вратата и му казал:
- Сине, всичко това е прекрасно, но виж колко дупки останаха във вратата. Толкова рани си оставил в душите на хората, които си наскърбил. Време е да им поискаш прошка.  
 (притча)

Законът за прошката е един от най-важните духовни закони за съвършено здраве според Грег Андерсън

Eдна от най-големите истини на колективната мъдрост, предавана през вековете, е: "Животът може да се изживее като вълнуващо приключение, ако е изпълнен с прошка."
Прошката е чудо, което се получава от само себе си. Прощавайки, ние отхвърляме омразата към другия. В ума и душата ни настава покой. Прошката е нещо лично, невидимо, едно искрено нашепване, звучащо дълбоко в душата.
Нищо не обърква повече живота; нищо не провокира толкова болестта, колкото омразата, угризенията и взаимните обвинения. Тези три реакции към живота се градят на гнева, вината и враждебността. Задържани в ума и сърцето, те блокират живота. Блокират личностния ни потенциал. Пресушават живота и го лишават от радост и мир.
Всеки е способен да прости и на другите, и на себе си. И всеки може да го направи незабавно.
Прошката ни освобождавана от непрестанното самонаказване, което ни налага решението да мразим. Прошката ни позволява да неутрализираме отровните емоции, които ни парализират. Решението да простим ни прави свободни. Прошката е единственото, което може да ни избави от вината и неприязънта.
Ние прощаваме, не за да остане другия ненаказан. Ние прощаваме, за да освободим себе си от яда и омразата. Изцелението настъпва като по чудо.
Последиците от това, че не можем да простим на себе си или на другите са очевидни и като правило - изключително тежки. Омразата е гибел за съвършеното здраве. Изберете не прошката; изберете омразата и животът ви завинаги ще е изпълнен с ненавист, дълбоко разочарование и маниакално самосъжаление.
Отказът от прошка се дължи на страха. Тъй като се страхуваме какво могат или не могат да ни направят другите, ние избираме гнева, нападението, отбраната като начин да се чувстваме сигурни. Омразата - най-гибелното, най-нездравословното чувство, може да бъде победена единствено от прошката.
 Законът за прошката се спазва много трудно. Той ни кара да преразгледаме мотивите си. Изисква да се вгледаме надълбоко в нещата. Процесът на прощаването изисква да се откажем от убедеността си, че винаги ние сме правите. А това наистина е трудно.
Прощаването не изисква от нас да изневеряваме на убежденията си или да пренебрегваме принципите си. Не е необходимо да правим компромиси с личностния си интегритет. Не е нужно да се отказваме от това, което наричаме своя истина. Достатъчно е да се поставим на мястото на другия и да се опитаме да проумеем неговата истина. Законът за прошката не иска от нас да живеем, опитвайки се да угодим на всеки, изневерявайки на себе си.
Законът за прошката ни помага да стигнем до истината, че не духът ни настоява да отстояваме на всяка цена някаква своя правота, а личното ни его.
Законът е общовалиден и има еднаква сила във всички човешки взаимоотношения: лични, семейни, професионални, обществени. Прошката е в сила за всичко, при всекиго, винаги.
Нищо не осквернява съвършеното здраве на духа и тялото повече от ненавистта, угризенията и взаимните обвинения. Тези емоции са много по-опасни за нашето здраве от най-тежката физическа травма.



Нека да простим и да ни бъде простено. Отнасяйте се осъзнато и с любов към вашия вътрешен свят и си прощавайте. Пречиствайте душата си и се радвайте на съвършено здраве и пълноценен живот.

2 коментара:

  1. Прекрасно обяснено! Човешките емоции са многопластови!Действията ни също!За това трябва да се прощава!Много пъти съм си мислила,че ако искаш да разбереш някого, не търси какво е направил, а какъв е мотивът !Защото на финалния резултат влияят и други хора и обстоятелства! Когато разбереш мотива винаги можеш да простиш! Макар и действието да е срещу теб самия! Отсрещният може да не е разбрал теб,може да е бранил свои близки, свои интереси...За това трябва да се прощава. Няма безгрешни хора! Но ако няма прошка ще се превърнем в деградирали социопати!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Наистина е така! Прошката е първо осъзнаване и след това пречистване.

      Изтриване