Да овладееш Любовта (Част Първа)

Имам удоволствието да ви представя (в поредица от публикации) едно интервю на Даян Купър с мексиканкия писател и учител Дон Мигел Руис. Невероятно, изключително точно и вълнуващо той споделя за магията и вибрациите на Любовта и ни провокира да се замислим за чувствата, които владеят съзнанието ни и управляват живота ни. Отделете време, останете в тишина и прочетете внимателно това, което ни споделя един истински извисен човек. Вярвам, че ще откриете истините и енергията, от които имате нужда.

Специални благодарности за превода на Анвесана!!!

„Ти си Живот, минаващ през твоето тяло, през твоя ум, през твоята душа. Щом веднъж откриеш това, не с логика, не с интелект, а защото можеш да почувстваш Живота – осъзнаваш, че ти си силата, която кара цветята да отварят и затварят цвета си, която кара колибрито да прелита от цвят на цвят. Откриваш, че ти си във всяко дърво, във всяко животно, растение и скала. Ти си силата, която движи вятъра и диша чрез тялото ти. Цялата Вселена е живо същество, което се движи от тази сила и това е, което си и ти. Ти си Живот.”

Даян: Дон Мигел, разбирам, че сте роден в семейство на лечители – майка ви е курандера [1],  а вашият дядо – нагал[2]. Как се случи, че поехте по пътя на Толтек?

Дон Мигел Руис: През целия ми живот, магията беше около мен. Когато бях дете, това беше ежедневие. Но аз бях много, много скептично настроен. И дори още повече, когато постъпих в медицинското училище, за да стана хирург. Последната година в университета претърпях инцидент. Катастрофирах с колата и изживях състояние, в което сякаш душата се отделя от тялото. Това промени всичко. След това изживяване, започнах да търся отговори. Започнах да търся на мига, защото имах най-невероятното изживяване, но нямаше думи,  с които да се опише. Това промени тотално живота ми, защото осъзнах, че животът, който живея, не е точно това, което вярвах, че е.

Дядо ми често ми казваше, че животът  е сън и когато хората най-накрая осъзнаят това, сънят би могъл да се промени , а това да промени и хората. След инцидента всичко, на което бях станал свидетел в детството си, взе да придобива смисъл. Знаете, че едно е да чуеш за нещо, друго е да го изживееш. След инцидента нещата, които дядо ми казваше, вече не бяха теории, а факти.

Символа на цветето

Знаех, че не съм тялото си. Почувствах се като сила, която движи физическото тяло. Сила, за която е трудно да се говори, но за която можем да видим доказателства във всичко. Това е силата, която разтваря чашките на цветята и същата, която движи звездите и същевременно атомите. Това е което съм аз. Което си и ти. Няма разлика между силата, чрез която цъфти едно цвете и тази, чрез която порастваме и остаряваме. Това е животът!

След инцидента, гледната ми точка за нещата се промени радикално. Разбрах, че сме свикнали с илюзията – така наречената „Мая”.[3]  Разбрах причината защо се ядосваме и защо ставаме гневни. Защо сме склонни към насилие? Видях, че всъщност сме разбрали погрешно всичко. И именно това неразбиране или това погрешно схващане създава всички проблеми за човечеството. 

Родословието на Толтеките

В този момент, аз се впуснах по-дълбоко и се опитах да разбера философията на моя собствен род. Предизвикателството, което си отправих, беше да изчистя суеверията и митологията в моето наследство. Това, което остана, беше най-главното. То е приложимо за всяка философия и за всяко човешко чувство. Ако премахнем суеверията и митологията от всички религии, ние ще открием, че посланието скрито в дъното е едно и също, защото цялата информация идва от нас. От нашия дух.

Даян: Дон Мигел, защо е толкова трудно да живеем постоянно във вибрации на Любов?

Дон Мигел Руис: Можем да кажем, че в момента на раждането си, да живеем в Любов е наше нормално състояние. Ако можете – спомнете си как сте се чувствали вие или какво представлява едно бебе, преди да се научи да говори.

Бебетата нямат способността да опишат с думи това, което чувстват, когато видят своите майка или баща, играчките си или домашния си любимец. Те не знаят, че това е Любов, защото не познават езика, но те нямат нужда от думи, за да чувстват. И това, което чувстват е много повече от всичко, което някой поет или писател може да напише за Любовта.

Минава време и порастваме и започват да ни казват как трябва. И започваме да се страхуваме да сме себе си. Започваме да подтискаме нашите емоции – подтискаме неща, които са съвсем естествени и се срамуваме от нашите чувства. Вярваме, че Любовта ще ни направи уязвими. Започваме да се страхуваме да не бъдем наранени.

Но не е Любовта това, което ни наранява. Това са всички лъжи, в които вярваме и които са причина да се страхуваме. Когато най-накрая спрем да вярваме в тези лъжи, когато най-накрая имаме куража да си позволим да чувстваме  - тогава ще преоткрием силата на Любовта, която винаги е съществувала.

Ако се упражняваме, можем да победим във войната с лъжите. Можем да станем Владетели. Ето за това го наричам Овладяване на Любовта. Не защото се научаваме на това. Не!  Любовта е инстинкт. Тя е част от еволюцията на човека и емоцията. Да бъде Владетел може да се случи на всеки от нас, ако спре да се страхува да бъде себе си.

[1] Курандера – лечител;

[2]Нагал – специален вид Толтекски шаман, който помага на другите да постигнат духовна свобода. Това е потеклото на Дон Мигел, предавано от много векове.

[3] Мая се нарича концепцията, че материалния свят е една илюзия. Означава „илюзия на материята”.

 (Следва продължение)