Даян: Огромно предизвикателство е, когато хората са изживявали ситуации, които са ги наранявали дълбоко.
Дон Мигел Руис: Да, можем да видим това навсякъде около нас. Хората са имали изживявания, които са много травматични и са приели, че не е безопасно да обичаш. Но всъщност е точно обратното - Любовта ни прави толкова силни.
Даян: В Овладяване на Любовта вие говорите за Осъзнаване като едно от трите фундаментални учения, които могат да ни ръководят по пътя към нашата природа. Казвате, че ни учи да бъдем съзнателни за това, което наистина сме. Какво имате предвид под „Това, което наистина сме”?
Дон Мигел Руис: Повечето хора мислят, че знаят кои са. Казваме: „Аз съм човек. Аз съм мъж или жена” и описваме всички характеристики, базирани на нашите вярвания. Всъщност истината е, че още докато сме били бебета, преди да знаем каквото и да било, всеки ни е казвал какви сме. Нашите майки са ни казвали и понеже сме били невинни, сме се съгласявали и сме вярвали, но това, което ни е казвала, всъщност е това, в което тя е вярвала за нас. Нашите братя и сестри, телевизията, всички са ни казвали какви сме и ние сме се съгласявали. И не само това - всички са ни казвали и какви трябва да бъдем, а не сме. И в това също сме вярвали.
Стараем се толкова много да станем това, което искат да бъдем и се упражняваме, и упражняваме, и упражняваме, защото се страхуваме толкова много да не би да не сме достатъчно добри за някой друг. Страхуваме се ужасно да не бъдем отхвърлени. Страхуваме се, че няма да харесат това, което правим;начина, по който се обличаме, говорим; по който се храним или това, в което вярваме. Опитваме се толкова усилено да бъдем приемливи, където и да отидем и най-накрая се опитваме да сме приемливи и за нас самите. Изграждаме един перфектен образ – израз на това, което вярваме, че трябва да бъдем, но всъщност знаем, че не сме този образ.
Стараем се толкова много да заглушим вътрешния си глас. Опитваме се да сме перфектни за нашия съпруг или съпруга, за учителя си, за гурото, за религията, знаейки, че това не е възможно. Толкова ни е трудно да кажем „Ние сме хора и не сме перфектни. Никой не е.”
Ние сме перфектни, но не виждаме това. Не знаем какви сме всъщност, защото сме толкова обсебени и фокусирани върху това, което се опитваме да бъдем.
Чуваме хората да казват „Толкова се страхувам, че истинското ми Аз ще се изяви някой ден и ще разруши всичко.” Знаете, че малко или много това е истина. Ако истинското Аз излезе наяве, то би разрушило всички лъжи, в които сме вярвали.
Когато имаме знанието, че не сме това, което мислим – това е първата крачка да открием истинската си природа. И разбира се практиката изгражда Владетеля. Ако се упражняваме, това става част от живота. Става навик да бъдем винаги себе си, а не това, което искаме да сме. Да чуваме това, което наистина казват хората – не това, което ни се иска да чуем. Ако се упражняваме, за много кратко време ще открием един изцяло нов свят – светът такъв, какъвто е, а не такъв, какъвто искаме или имаме нужда да бъде, за да задоволява нечия гледна точка или нашите лъжи. Ако сме това, което наистина сме, ние няма да има нужда да оправдаваме съществуването си повече. Няма да има нужда да се срамуваме, че не сме това, което другите искат да бъдем. Цялото ни поведение се променя.
Когато знаем кои сме, няма повече да живеем в конфликт с нашите родители, с тези, които обичаме или с нашите деца. Всичко става толкова прекрасно, защото вече не се страхуваме да Обичаме. И това е най-ценното нещо, което може да се случи на някой – връщането към Любовта. Защото когато се завърнем към Любовта, живота става толкова прекрасен и красив. Всичко е толкова романтично. И можем да видим всичко през очите на Любовта. Ставаме толкова спокойни. И вече не се страхуваме да изразяваме това, което сме и това, което искаме да кажем. Вече не казваме „Да”, когато искаме да кажем „Не”. Живеем живота си в цялост отново, защото вече не се страхуваме, че ще бъдем отхвърлени. Нямаме нужда от никого. Това е прекрасен начин да се живее. Това ще утвърди всяка връзка, която имаме, като се започне с връзката с нас самите.
Тогава романтичната връзка ще стане прекрасно нещо, защото не се страхуваме да бъдем себе си и да заявяваме това, което искаме. Вече няма да приемаме нищо лично. Вече няма да имаме нуждата да контролираме тези, които обичаме или да бъдем контролирани от тях. И ще бъдем едно цяло, вместо да се съревноваваме един с друг. Това е коренно различно.
Даян: Това е прекрасно! Благодаря! Казвате, че второто учение е Трансформация, която ни учи как да станем духовни войни. Какво означава този принцип?
Дон Мигел Руис: Когато открием, че повечето от конфликтите, които имаме се дължат на това, че вярваме в много лъжи, ние можем да изберем да не живеем повече с тези конфликти. Тогава битката започва в мислите ни – битката между лъжите и истината. Да заменим лъжите с истината – това е, което наричаме Трансформация. И това води до третото учение – Овладяването на Любовта. Когато вече не вярваш в лъжите, тогава Светлината идва и прогонва мрака. Ставаш този, който си с невинността на дете. Това се нарича връщане към Рая. Аз го наричам Връщане към Любовта. Това е чудо.
Когато живеем живота си в Любов всичко, което правим се превръща в ритуал на Любовта и живота става толкова прекрасен.
Овладяването на Любовта е резултат от първите две учения. Според Толтеките всичко е направено от Любов. Любовта е самият живот. Когато владеем Любовта, ние живеем в хармония с Духа на Живота, който тече през нас. Вече не сме тялото, разума или душата. Ние сме Любов. Тогава всяко действие, което предприемаме е израз на Любов и единствено тази Любов във действие може да доведе до щастие.
(Следва продължение)
Да овладееш Любовта (Част Първа)
Няма коментари:
Публикуване на коментар