Може би ... е добре да се замислим!

Забързани в ежедневието, често не се замисляме над малките неща, които всъщност ни правят щастливи, малките неща по пътя към големите постижения, малките неща, които нямат цена, защото всъщност са част от нас. А нали всеки от нас е уникален и  неповторим.
Спрете и се замислете над това!

В търсене на божественото

Според една стара хиндуиска легенда ….

 … имало едно време, когато всички човешки същества били богове, но те така злоупотребили със своята божественост, че Брама решил да им я отнеме и да я скрие някъде, където тя никога няма да бъде намерена.
Въпросът бил къде да скрие тяхната божественост. Брама свикал съветът на боговете, за да му помогнат да реши. “Да я скрием дълбоко в земята,” казали боговете. Но Брама отговорил, “Не, това няма да свърши работа, защото хората ще дълбаят в земята и ще я открият.” Тогава боговете казали, “Да я потопим в най-дълбокия океан.” Но Брама казал, “Не, не там, защото те ще се научат как да се потопяват в океана и ще я намерят.” Тогава боговете казали, “Да я занесем на върха на най-високата планина и да я скрием там.” Но Брама отново отговорил, “Не, и това няма да свърши работа, защото те в края на краищата ще изкачат всяка планина и ще си вземат божествеността.” Тогава боговете се предали и казали, “Не знаем къде да я скрием, тъй като изглежда, че няма място на земята или в морето, което човешките същества да не достигнат в крайна сметка.”

Брама мислил дълго и тогава казал, “Ето какво ще направим. Ще скрием божествеността им дълбоко в центъра на тяхното собствено същество, тъй като хората никога няма да помислят да я търсят там.”

Всички богове се съгласили, че това е перфектното скришно място и делото било извършено. 
От тогава хората обикалят земята, копаят, гмуркат се, изкачват се и изследват – търсейки нещото, което е в тях самите.

Светлината е в теб!

Отсега нататък ще гледам всичко с любов и ще се родя отново. Ще обичам слънцето, защото стопля костите ми. И дъжда ще обичам, защото пречиства духа ми. Ще обичам светлината, защото ми показва пътя. И тъмнината ще обичам, защото показва звездите. Ще приветствам щастието, защото обогатява сърцето ми. И тъгата ще понасям с търпение, защото отваря душата ми. Ще приемам наградите, защото ми се полагат, но и препятствията ще посрещам с удоволствие, защото са моето предизвикателство.

Днес ще живея така, сякаш е последният ми ден. А какво да правя с този последен ценен ден, останал в мое владение? Първо ще запечатам жизнения резервоар, така че върху пясъка да не се разпилее нито капка. Няма да изгубя минута за оплакване на вчерашни несполуки, поражения и душевни болки — защо да упорствам напразно?

Днес ще бъда господар на емоциите си. Приливите настъпват и се оттеглят. Зимата си отива и идва лятото. Лятото отминава и студът се увеличава. Слънцето изгрява и залязва. Има пълнолуние и новолуние. Птиците долитат и отлитат. Цветята цъфтят и вехнат. Семената се сеят; реколтите се прибират. Цялата природа е кръговрат от настроения, а аз съм част от нея, така че настроението ми ще се повишава и понижава.

           Ще действам сега. Отсега нататък ще помня урока за светулката, която отдава от светлината си само, когато лети, само когато е в движение. Ще стана светулка и блясъкът ми ще се вижда дори и през деня, въпреки слънцето. Нека другите приличат на пеперудите, горди с крилата си, но жизнено зависими от великодушието на цветята. Аз ще приличам на светулката и светлината ми ще озарява света.

из книгата „Най-великият търговец”, Мандино