Живяла на света девойка – пленница на Злия магьосник. Само един ден в годината той пускал на свобода момичето и то се качвало в планината – там, където човешки крак не е стъпвал. Един ден на свобода и щастие! После всичко започвало отначало. Годините ставали все по-дълги и мъчителни, страданието все по-голямо. Пораснала девойката - превърнала се в красива млада жена. По цели нощи тя оплаквала съдбата си. Никой не знаел за нейната горест. Само звездите били свидетели на страданието й.
Но ето, че един ден жената неочаквано срещнала в планината Добрият вълшебник. Той разговарял с изворите, цветята и камъните и можел в миг да стигне до най- отдалечената звезда. Безброй били чудесата му и денят минал неусетно.
- Освободи ме от проклятието, което тегне над живота ми - помолила се жената на добрия маг - ти можеш всичко! Върни ми свободата!
- Сама трябва да си помогнеш! Това е по силите на всеки човек. Върни се при Злия магьосник и се опитай да го обикнеш. Победи злото с любов!
Тръгнала жената по обратния път. Мислила непрестанно за тайнствения чародей! Тя повярвала на думите му! Завьрнала се в своя затвор. Започнала да търси нещо хубаво у магьосника - нещо добро, което да обикне. Нали всеки носи нещо хубаво в себе си! Наред със злото у всеки живее и доброто.
И ето, че един ден жената забелязала в очите на своя господар сълза. „И той е самотен – помислила си тя - далеч от света и хората. Едва ли има по - голямо нещастие от това!”
Зад каменната маска тя видяла едно изтерзано лице и заплакала. Обикнала го – с цялото си сърце и душа! Тогава станало чудо! Магьосникът върнал свободата на младата жена. И тя тръгнала отново към планината. Обиколила пътеките на миналото, изкачила така жадуваните върхове, но никъде не открила Добрия магьосник. Само изворите, камъните и цветята й напомняли за него и неговите добри вълшебства.
Жената разбрала: Истинските чудеса се случват само веднъж. Те са шансът ни да променим живота и да претворим съдбата си!
Няма коментари:
Публикуване на коментар