Показват се публикациите с етикет ум. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет ум. Показване на всички публикации

понеделник, 24 октомври 2011 г.

Нашите мисли


       Дали нашите мисли влияят върху света, в който живеем?  Бъдете сигурни, че е така. Всеки един от нас влияе върху действителността, която виждаме, дори когато се опитваме да избягаме от този факт и да се преструваме на жертви.
      Всички ние сме богове. Всички ние създаваме този свят. Светът представлява една поредица от възможности, от които ние избираме.

четвъртък, 6 октомври 2011 г.

Силата на оптимистичните мисли



„Хората, които съм виждал да постигат най-голям успех в живота, винаги са били весели и изпълнени с надежда, извършвали са работата си с усмивка и са приемали промените и шансовете в тленния земен живот като мъже; посрещали са трудностите, лошите и добрите събития такива, каквито са." - Чарлз Кингсли


сряда, 14 септември 2011 г.

За светло ново начало ...






Ерих Кестнер е автор на популярни книги за деца като „Антон и Точица”,  „Хвърчащата класна стая”,  „Трима мъже в снега” , „Когато бях малък” и др. Чрез книгите си се  изявява като познавач на детската душа и силно вярващ в регенериращата сила на младостта.
Да си припомним  неговата Встъпителна  реч за първия учебен ден.

Мили деца,
Ето че вие вече седите, подредени по букви или височина, за първи път на твърдите чинове, и ми напомняте, надявам се, поради сезона, на нанизани за сушене манатарки,  вместо да напомняте за щастливци. Някои от вас се въртят, като че ли седят на жарава,  други седят, като че ли са глътнали бастун. Някои от вас се хилят глупаво, червенокосият от третата редица се е втренчил в черната дъска като в някакво мрачно бъдеще.

петък, 2 септември 2011 г.

Тъгата и яростта




В едно омагьосано царство, до което хората никога не стигат, а може и да минават постоянно през него, без да знаят...
В едно вълшебно царство, в което неосезаемите неща стават конкретни...
Имало някога.. .едно чудно езеро.

сряда, 15 юни 2011 г.

Днес е твоят ден! Не утре!


Не трябва да се примиряваш с посредственото!
Не трябва да избираш каквото и да е!
Не трябва да правиш безсмислени компромиси!
Защото пътя назад после често е невъзможен,
защото пораженческото мислене не прощава...

Не трябва да се отказваш да търсиш правилното,
това което си заслужава, което е на ниво
и което си струва жертвите и усилията!

Най-лесно е да спреш, да се предадеш.
Трудното е да продължиш напред,
въпреки болката, въпреки мостовете, които рухват...

Трудното е да продължаваш
да виждаш слънцето през облаците
тогава, когато бурята вършее...

Трудно е, но не е невъзможно,
не е непреодолимо,
защото непреодолимо е само разстоянието
между Днес и Вчера...

А Днес все още имаш времето на своя страна,
Днес още не е късно да се бориш
и да продължиш...

Днес имаш всички сили, дори да не ти изглежда така.
Днес трябва да устоиш
и да намериш причини да се усмихнеш отново...

Каквото и да ти говорят, както и да те спъват,
значение имат само сърцата,
които те подкрепят и обичат безусловно!

Мисли за това и не спирай да мечтаеш!
Мисли за това и не спирай да дерзаеш!
Не прави безсмислени, евтини компромиси!

И не спирай точно сега,
когато може би си на крачка от сбъдването...
Колкото и да е трудно - помоли се и продължавай напред!

Не утре, а ДНЕС!
Миглена Цакова

сряда, 13 април 2011 г.

Да открием зародиша на успеха във всеки неуспех


"Человеческата душа, доде не претърпи скръб, тъга и теснота, не може да се поднови и украси."  - Софроний Врачански


Неуспехът и болката са език, с който природата се обръща към всяко живо същество, за да му посочи грешките. Животните стават плахи, за да избегнат повторно надвисналата заплаха. На хората е нужно смирение, за да добият мъдрост и разум. Трябва да осъзнаем и приемем неуспеха като временно състояние, като възможност за печалба, като подтик да опитаме отново с възобновена увереност и решимост.
Истинско умение е да се учим от неуспехите и пораженията си и да ги превърнем във важен елемент от личния ни успех. Често чуваме и употребяваме израза: “Когато губим не знаем какво печелим”, но сигурни ли сме винаги в това? Склонни сме да ближем раните си, да искаме съчувствие и да се отчайваме, а всъщност трябва да се стремим да овладяваме умението да търсим зрънцето равностойна печалба във всеки неуспех.