Тъгата и яростта

В едно омагьосано царство, до което хората никога не стигат, а може и да минават постоянно през него, без да знаят...
В едно вълшебно царство, в което неосезаемите неща стават конкретни...
Имало някога.. .едно чудно езеро.

Спри и осъзнай мига

          Всички сме чували израза: „Не забравяй да спреш, за да помиришеш розите". Но колко пъти се е случвало да отделим време от нашия трескав и забързан живот, за да обърнем внимание на света около нас? Твърде често сме подвластни на претрупаните си програми, обсебени сме от мисълта за следващата делова среща, за движението по пътищата или за живота изобщо, без дори и през ум да ни мине, че наоколо има и други хора.

            

       Аз съм не по-малко виновен от останалите, приемайки света по този начин, особено когато карам по задръстените калифорнийски улици. Наскоро станах свидетел на една случка, която ми показа как, потънал в моя малък свят, съм загубил реална представа за заобикалящата ме действителност.

Може би ... е добре да се замислим!

Забързани в ежедневието, често не се замисляме над малките неща, които всъщност ни правят щастливи, малките неща по пътя към големите постижения, малките неща, които нямат цена, защото всъщност са част от нас. А нали всеки от нас е уникален и  неповторим.
Спрете и се замислете над това!