Игнажден е

Днес е един от големите зимни празници - Игнажден, който предхожда Коледа. Другите названия на този празник са Игнат, Млада година. На този ден се почита антиохийският епископ свети Игнат Богоносец, осъден на смърт заради християнската си вяра и хвърлен на лъвовете. От Игнажден до Бъдни вечер продължили родилните мъки на Богородица.

Парад на живота

           Животът е парад. Може да вървим по главната улица под звуците на оркестъра и в един момент да осъзнаем, че минаваме покрай това, което търсим. Какво да правим? Да спрем и да напуснем парада? Да продължим да вървим напред без съжаление? Да се чувстваме зле затова, че всичко, което сме искали, е на погрешната страна на улицата? Минало е! Забрави го и продължи напред!

Понякога нашият парад не е много хубав и тълпата не се интересува от нас. Ако влачим със себе си всичко, покрай което сме минавали в живота си, ще съсипем настоящето си. Няма бъдеще за човек, който живее в миналото.

Животът е кръстословица ...

"По думите си ще бъдеш оправдан,

и по думите си ще бъдеш осъден"

МАТЕЙ 12:37

   Животът е кръстословица и правилната дума дава отговора.  Думата е като магическа пръчица за човека. Тя е изпълнена с вълшебство и със сила! С нейна помощ можете  да промените всичко - на мястото на скръбта да се появи радост, на мястото на болестта - здраве, на мястото на недоимъка - изобилие. ..  Човек, който познава силата на думата, е много внимателен, когато говори. Той трябва само да наблюдава реакциите, които думите му предизвикват и ще разбере, че те "не се връщат празни". Чрез изречената дума човек непрекъснато кове своите закони.

Обещай си ...

Обещанията, които всеки човек трябва да даде на Себе си...
Из "Ключът" от Джо Витале 

Обещай си …
да бъдеш силен и нищо да не е в състояние да наруши вътрешния ти мир!
Обещай си …
да излъчваш и внушаваш здраве, щастие и благосъстояние към всеки, с когото общуваш!
Обещай си …
да накараш всичките си приятели да почувстват, че притежават нещо много ценно!

Днес - тук и сега!

                 Времето върви – ден след ден. Решаваме проблеми, справяме се с трудности, постигаме успехи, на които често не се радваме, защото бързаме за следващата задача. Децата ни растат, но времето никога не стига да изживеем напълно присъствието им. Сигурно има момент, в който сте казали „Кога мина тази година, не я усетих.” И тогава извиквате ли в съзнанието си прекрасни моменти или просто се сещате за хилядите задачи, които сте свършили? Спомняте ли си сутрините, в които сте се събудили до любимия човек или колко пъти казахте на някой „обичам те”?

За светло ново начало ...

Ерих Кестнер е автор на популярни книги за деца като „Антон и Точица”,  „Хвърчащата класна стая”,  „Трима мъже в снега” , „Когато бях малък” и др. Чрез книгите си се  изявява като познавач на детската душа и силно вярващ в регенериращата сила на младостта.

Да си припомним  неговата Встъпителна  реч за първия учебен ден.

Мили деца,

Ето че вие вече седите, подредени по букви или височина, за първи път на твърдите чинове, и ми напомняте, надявам се, поради сезона, на нанизани за сушене манатарки,  вместо да напомняте за щастливци. Някои от вас се въртят, като че ли седят на жарава,  други седят, като че ли са глътнали бастун. Някои от вас се хилят глупаво, червенокосият от третата редица се е втренчил в черната дъска като в някакво мрачно бъдеще.

Спри и осъзнай мига

          Всички сме чували израза: „Не забравяй да спреш, за да помиришеш розите". Но колко пъти се е случвало да отделим време от нашия трескав и забързан живот, за да обърнем внимание на света около нас? Твърде често сме подвластни на претрупаните си програми, обсебени сме от мисълта за следващата делова среща, за движението по пътищата или за живота изобщо, без дори и през ум да ни мине, че наоколо има и други хора.

            

       Аз съм не по-малко виновен от останалите, приемайки света по този начин, особено когато карам по задръстените калифорнийски улици. Наскоро станах свидетел на една случка, която ми показа как, потънал в моя малък свят, съм загубил реална представа за заобикалящата ме действителност.

Днес е твоят ден! Не утре!

Не трябва да се примиряваш с посредственото!
Не трябва да избираш каквото и да е!
Не трябва да правиш безсмислени компромиси!
Защото пътя назад после често е невъзможен,
защото пораженческото мислене не прощава...
Не трябва да се отказваш да търсиш правилното,
това което си заслужава, което е на ниво
и което си струва жертвите и усилията!
Най-лесно е да спреш, да се предадеш.
Трудното е да продължиш напред,
въпреки болката, въпреки мостовете, които рухват...
Трудното е да продължаваш
да виждаш слънцето през облаците
тогава, когато бурята вършее...
Трудно е, но не е невъзможно,
не е непреодолимо,
защото непреодолимо е само разстоянието
между Днес и Вчера...
А Днес все още имаш времето на своя страна,
Днес още не е късно да се бориш
и да продължиш...
Днес имаш всички сили, дори да не ти изглежда така.
Днес трябва да устоиш
и да намериш причини да се усмихнеш отново...
Каквото и да ти говорят, както и да те спъват,
значение имат само сърцата,
които те подкрепят и обичат безусловно!
Мисли за това и не спирай да мечтаеш!
Мисли за това и не спирай да дерзаеш!
Не прави безсмислени, евтини компромиси!
И не спирай точно сега,
когато може би си на крачка от сбъдването...
Колкото и да е трудно - помоли се и продължавай напред!
Не утре, а ДНЕС!
Миглена Цакова