Времето върви – ден след ден. Решаваме проблеми, справяме се с трудности, постигаме успехи, на които често не се радваме, защото бързаме за следващата задача. Децата ни растат, но времето никога не стига да изживеем напълно присъствието им. Сигурно има момент, в който сте казали „Кога мина тази година, не я усетих.” И тогава извиквате ли в съзнанието си прекрасни моменти или просто се сещате за хилядите задачи, които сте свършили? Спомняте ли си сутрините, в които сте се събудили до любимия човек или колко пъти казахте на някой „обичам те”?
