Хвани Слънцето

Хвани слънцето. Не скърби за тези тъмни талази!
Животът е море от яростни вълни,
И ние се сблъскваме с тях навсякъде.
Пусни ги покрай себе си! Не се бави.
Преодолей тежките приливи и отливи,
от другата страна те чака блестящ лъч от светлина.

Днес е твоят ден! Не утре!

Не трябва да се примиряваш с посредственото!
Не трябва да избираш каквото и да е!
Не трябва да правиш безсмислени компромиси!
Защото пътя назад после често е невъзможен,
защото пораженческото мислене не прощава...
Не трябва да се отказваш да търсиш правилното,
това което си заслужава, което е на ниво
и което си струва жертвите и усилията!
Най-лесно е да спреш, да се предадеш.
Трудното е да продължиш напред,
въпреки болката, въпреки мостовете, които рухват...
Трудното е да продължаваш
да виждаш слънцето през облаците
тогава, когато бурята вършее...
Трудно е, но не е невъзможно,
не е непреодолимо,
защото непреодолимо е само разстоянието
между Днес и Вчера...
А Днес все още имаш времето на своя страна,
Днес още не е късно да се бориш
и да продължиш...
Днес имаш всички сили, дори да не ти изглежда така.
Днес трябва да устоиш
и да намериш причини да се усмихнеш отново...
Каквото и да ти говорят, както и да те спъват,
значение имат само сърцата,
които те подкрепят и обичат безусловно!
Мисли за това и не спирай да мечтаеш!
Мисли за това и не спирай да дерзаеш!
Не прави безсмислени, евтини компромиси!
И не спирай точно сега,
когато може би си на крачка от сбъдването...
Колкото и да е трудно - помоли се и продължавай напред!
Не утре, а ДНЕС!
Миглена Цакова

Светлината е в теб!

Отсега нататък ще гледам всичко с любов и ще се родя отново. Ще обичам слънцето, защото стопля костите ми. И дъжда ще обичам, защото пречиства духа ми. Ще обичам светлината, защото ми показва пътя. И тъмнината ще обичам, защото показва звездите. Ще приветствам щастието, защото обогатява сърцето ми. И тъгата ще понасям с търпение, защото отваря душата ми. Ще приемам наградите, защото ми се полагат, но и препятствията ще посрещам с удоволствие, защото са моето предизвикателство.

Днес ще живея така, сякаш е последният ми ден. А какво да правя с този последен ценен ден, останал в мое владение? Първо ще запечатам жизнения резервоар, така че върху пясъка да не се разпилее нито капка. Няма да изгубя минута за оплакване на вчерашни несполуки, поражения и душевни болки — защо да упорствам напразно?

Днес ще бъда господар на емоциите си. Приливите настъпват и се оттеглят. Зимата си отива и идва лятото. Лятото отминава и студът се увеличава. Слънцето изгрява и залязва. Има пълнолуние и новолуние. Птиците долитат и отлитат. Цветята цъфтят и вехнат. Семената се сеят; реколтите се прибират. Цялата природа е кръговрат от настроения, а аз съм част от нея, така че настроението ми ще се повишава и понижава.

           Ще действам сега. Отсега нататък ще помня урока за светулката, която отдава от светлината си само, когато лети, само когато е в движение. Ще стана светулка и блясъкът ми ще се вижда дори и през деня, въпреки слънцето. Нека другите приличат на пеперудите, горди с крилата си, но жизнено зависими от великодушието на цветята. Аз ще приличам на светулката и светлината ми ще озарява света.

из книгата „Най-великият търговец”, Мандино