Изкуството да бъдем Здрави

„Безусловната любов е най-мощният имуностимулатор.

Любовта лекува. Нещо повече: тя ни пази от всякакви зарази. Вярно е, че любовта лекува, но идеята е да обичаме заради приятното усещане, а не защото това ще ни помогне да живеем вечно. Любовта е целта, а не средството. Тя осмисля живота, независимо колко дълго продължава той. Любовта и истинската духовност увеличават не само времето ни на тази земя, но и щастието ни.” - Д-р Бърни Сийгъл

Магията Любов

           Живеем в материален свят, в който несигурността и битката за оцеляване ни всяват страх и тревога,  превръщат ни в безчувствени и примирени същества, което всъщност е в основата на това да се чувстваме неудовлетворени и помрачени. Животът и годините ни моделират - неусетно, но сигурно. Въпреки това ние владеем най-съвършеното изкуство - да обичаме! Това е единственото сигурно лечение и пречистваща енергия. 

       Любовта е извор, от който всеки човек мечтае да пие; огън, в който всеки е готов да гори; вълшебство, което веднъж усетено, никой не иска да свърши. Тя е тържество на душата и най-прекрасната песен. Благодарение на нея побеждаваме ежедневно най-сивите, най-монотонните, най-тъжните и най-празните дни.

За ума и таланта на Оскар Уайлд

Днес се навършват 155 г. от рождението на Оскар Уайлд – английски писател, белетрист и драматург от ирландски произход (1856-1900).

Прекрасен ден, в който да се подсетим за изумителния му талант.

Малцина са английските писатели като Оскар Уайлд, които приживе се превръщат в легенда. За него се казва, че притежава вроден магнетизъм и където и да се появи, неизменно приковава вниманието - с артистичното си поведение, с бохемския си дух, с умението да превръща и най-баналния разговор в искрящ от остроумие диалог. От ранна възраст се ръководи от един принцип - изкуството да живееш означава да живееш красиво..

Изключителен, гениален, странен, неповторим, див, мечтател, живеещ в собствен свят, но никога изолиран от реалността, понякога саркастичен, друг път – нежен и чувствителен.

В творбите му има любов, тъга, отдаденост, нежност, себеотрицание, саможертва и всички онези човешки качества, които трябва да откриваме, развиваме и съхраняваме.

Нека да си припомним прекрасната приказка за всеотдайността, саможертвата и красотата „Славеят и розата".

Светлината е в теб!

Отсега нататък ще гледам всичко с любов и ще се родя отново. Ще обичам слънцето, защото стопля костите ми. И дъжда ще обичам, защото пречиства духа ми. Ще обичам светлината, защото ми показва пътя. И тъмнината ще обичам, защото показва звездите. Ще приветствам щастието, защото обогатява сърцето ми. И тъгата ще понасям с търпение, защото отваря душата ми. Ще приемам наградите, защото ми се полагат, но и препятствията ще посрещам с удоволствие, защото са моето предизвикателство.

Днес ще живея така, сякаш е последният ми ден. А какво да правя с този последен ценен ден, останал в мое владение? Първо ще запечатам жизнения резервоар, така че върху пясъка да не се разпилее нито капка. Няма да изгубя минута за оплакване на вчерашни несполуки, поражения и душевни болки — защо да упорствам напразно?

Днес ще бъда господар на емоциите си. Приливите настъпват и се оттеглят. Зимата си отива и идва лятото. Лятото отминава и студът се увеличава. Слънцето изгрява и залязва. Има пълнолуние и новолуние. Птиците долитат и отлитат. Цветята цъфтят и вехнат. Семената се сеят; реколтите се прибират. Цялата природа е кръговрат от настроения, а аз съм част от нея, така че настроението ми ще се повишава и понижава.

           Ще действам сега. Отсега нататък ще помня урока за светулката, която отдава от светлината си само, когато лети, само когато е в движение. Ще стана светулка и блясъкът ми ще се вижда дори и през деня, въпреки слънцето. Нека другите приличат на пеперудите, горди с крилата си, но жизнено зависими от великодушието на цветята. Аз ще приличам на светулката и светлината ми ще озарява света.

из книгата „Най-великият търговец”, Мандино