"Человеческата душа, доде не претърпи скръб, тъга и теснота, не може да се поднови и украси." - Софроний Врачански
Неуспехът и болката са език, с който природата се обръща към всяко живо същество, за да му посочи грешките. Животните стават плахи, за да избегнат повторно надвисналата заплаха. На хората е нужно смирение, за да добият мъдрост и разум. Трябва да осъзнаем и приемем неуспеха като временно състояние, като възможност за печалба, като подтик да опитаме отново с възобновена увереност и решимост.
Истинско умение е да се учим от неуспехите и пораженията си и да ги превърнем във важен елемент от личния ни успех. Често чуваме и употребяваме израза: “Когато губим не знаем какво печелим”, но сигурни ли сме винаги в това? Склонни сме да ближем раните си, да искаме съчувствие и да се отчайваме, а всъщност трябва да се стремим да овладяваме умението да търсим зрънцето равностойна печалба във всеки неуспех.
