Пред най-светлия християнски празник ни завладяват мисли и действия, израз на най-божествената част от човешката същност. Навдига се надеждата, за да си поръчаме и пожелаем мир на земята, благоденствие за страната, спокойствие на душата, радост и обич в сърцата, успех на делата и изобилие на софрата.
Бъдни вечер е един от най-важните семейни празници. Той е посветен на дома, огнището, но и на умрелите предци-родственици, които също се считат за част от семейството. Наричат я още Суха Коледа, Малка Коледа, Кадена вечер, Божич. На този ден свършват четиридесетдневните Коледни пости, които са започнали на 15 ноември на Коледни заговезни. Според народното вярване божата майка се замъчила на Игнажден и на Малка Коледа родила млада бога, но за това съобщила на другия ден.
В езическата традиция празникът е свързан с плодородието и с началото на нарастването на деня, надвиването на нощта. Затова се и чества, като на трапезата се поставят храни, които при приготвянето набъбват, за да бъде годината изобилна. Трапезата на Бъдни вечер е тържествена. По традиция се приготвят постни ястия: варен фасул, пълнени чушки, сарми, жито, тиквеник, ошав, чесън, пчелен мед, орехи, плодове, обреден хляб и др. Техният брой трябва да бъде 7, 9 или 12. При разчупване на обредния хляб първото парче се оставя за Богородица и починалите, после за къщата, а следващите се раздават на всеки член от семейството според възрастта, както и на домашните животни. Вечерята на Бъдни вечер винаги е в семеен кръг и трябва непременно да бъде кадена. Най-възрастният мъж или жена прекадява с тамян най-напред масата, след това всички останали стаи и помещения в дома, накрая двора и обора. Според народното схващане с каденето се прогонват злите и нечисти сили. Вечерята на Бъдни вечер започва рано, за да узреят рано житата. По време на яденето хората не трябва да стават, за да лежат квачките върху яйцата и да измътят пиленца. Само стопанинът има право да става, но трябва да върви приведен, за да се превиват житата от зърно. Остатъкът от хляба се слага на полицата, за да израснат високо житата през лятото. След вечеря децата се търкалят върху сламата на една страна, за да се превият така и житните стъбла. От трапезата на Бъдни вечер се запазват орехите, суровото жито и недогорялата свещ за следващите кадени вечери. След приключване на вечерята трапезата се оставя неприбрана, за да може Бог да дойде и да вечеря.
Под софрата се слага слама, напомняща за Витлеемските ясли, в които е родила Дева Мария. Най-възрастният представител от рода прекадява с тамян трапезата и къщата и прочита молитва. В огъня през цялата нощ трябва да гори дъбово или крушово дърво, наричано бъдник, което с топлината и светлината си символизира раждането на новото Слънце и на Иисус Христос. Около трапезата на Бъдни вечер се гадае за плодородие, за здраве и благополучие на всеки член от семейството, за времето през всеки месец от новата година, за очакваната реколта от различните култури.
Според поверието, както мине Бъдни вечер, така ще върви животът през цялата година. Затова цялото семейство помага при извършването на обредите и приготвянето на трапезата. Направете най-прекрасната трапеза и изпълнете домовете си, мислите и сърцата си със светлина.
Нека Божият благослов, рождественски дух и топлина да достигнат душите ни, да съпътстват добрите ни помисли и дела, да ни направят по-добри, състрадателни и устойчиви на всякакви житейски съблазни и несгоди, за да живеем достойно и с дръзновение. Нека доброто в нас е вътрешна мотивация и осъзнат избор за себеизява на чистите ни помисли, богатата ни сетивност, широтата и висотата на вечно търсещия ни дух!
Вярва се, че на Коледа небето се отваря и всичко в един миг светва. Затова мечтайте и си пожелавайте. Силно, вдъхновено и ентусиазирано.
Нека вълшебството на коледния дух ви съпътства винаги, за да имате здраве, споделени копнежи, искрени радости, сбъднати мечти и верни приятелства.
Светла и щастлива Коледа!
Няма коментари:
Публикуване на коментар