Абсолютна неограниченост е метод за постигане на благополучие, здраве, душевен мир и всичко, за което мечтаете, описан от Джо Витале и д-р Хю Лен в едноименната им книга.
Шест основни принципа за абсолютна неограниченост:
1. Нямате ни най-малка представа какво се случва.
Невъзможно е да схванете в истинската му пълнота случващото се около вас, съзнателно или подсъзнателно. В мига, в който четете, тялото ви и вашият мозък регулират процесите във вашият организъм без дори да го осъзнавате. Във въздуха се разпространяват множество невидими сигнали от радиовълни до мисловни форми, които вие изобщо не долавяте на съзнателно ниво. Всъщност, точно в този момент вие създавате ваша собствена реалност, но на подсъзнателно ниво, в отсъствието на всякакво съзнателно осмисляне или съзнателен контрол. Ето защо можете да храните у себе си колкото си щете положителни мисли и въпреки това да се чувствате съкрушени. Творецът не е вашият разум. 2. Не можете да контролирате всичко.
Очевидно е, че щом вие не сте в състояние да си дадете сметка за всичко случващо се в момента, то тогава нямате и контрол върху всичко. Илюзия на егото е да си въобразявате, че светът ще се върти според вашите желания. И понеже егото ви не е в състояние да разбере какво се случва в света в този миг, не е много разумно да оставите тъкмо егото си да взима решения. Имате избор, но нямате контрол. Можете да използвате разума си в началото на избора, относно вашите предпочитания, но не трябва да се обвързвате с проявлението или с липсата на проявление на този избор, кога и как да се случи. Ключът е в това да се доверите.
3. Можете да изцелите всяко изпитание
Независимо как се е появило изпитанието и независимо от неговата природа, вие трябва да се заемете с изцелението му, защото е попаднало в обсега на вашия радар. Тук действа презумцията, че щом вие сте го усетили, вие и ще го изцелите. Видите ли го в някой друг, и то ви смути, тогава трябва да се изцели. Или според думите на Опра: „Грабне ли ви погледа, грабнете го в ръка.” Може и представа да си нямате защо се проявява във вашия живот, но няма и смисъл да питате, защото вече знаете, че съществува. Колкото повече изцелявате изпитанията, с които се сблъсквате, толкова по-ясно ще давате израз на онова, което предпочитате, защото ще освобождавате блокираната енергия, която да използвате за други цели.
4. Вие сте сто процента отговорен за вашите преживявания.
Изпитанията в живота ви не са по ваша вина, но са ваша отговорност. Схващането за личната отговорност надхвърля всичко, което можете да кажете, да направите или да помислите. В тази отговорност се включва и онова, което другите казват, правят и мислят и което намира израз във вашия живот. Ако поемете пълна отговорност за всичко, което се проявява в живота ви, тогава щом някой извади наяве някакъв проблем, той става и ваш проблем. Това твърдение е свързано с третия принцип, който казва, че можете да изцелите всяко изпитание. Накратко, не можете да обвинявате никого и нищо за настоящата си реалност. Можете само да поемете отговорност за нея, което ще рече да я приемете, да се грижите за нея и да я обичате. Колкото повече изцелявате изпитанията, с които сте се сблъскали, толкова повече ще постигате съзвучие с първоизточника.
5. Вашият пропуск към състоянието на абсолютната неограниченост е изричането на думите „Обичам те”.
Паролата, която ви дарява надхвърлящ разбиранията на разума душевен мир, е простата фраза „Обичам те”. Изречете ли я към Божествената сила, изчиствате всичко във вътрешния си свят, за да можете да изпитате случващото се в този момент чудо: състоянието на абсолютната неограниченост. Идеята е да обичате всички. Обичайте излишното си тегло, зависимостта си, проблемите с децата, съседите или брачната ви половинка. Обичайте всичко и всички. Любовта преобразува блокираната енергия и я освобождава. Думите „Обичам те” са като „Сезам, отвори се”, които правят преживяването на Божествената сила възможно.
6. Вдъхновението е по-важно от стремежа.
Стремежът е залъгалка за вашия разум. Вдъхновението е подаръкът на Божествената сила към вас. В даден момент ще се предадете и ще започнете да слушате повече, отколкото да молите и да чакате. Стремежът е опит да контролирате живота си. Вдъхновението е приета от вас заръка от Божествената сила, на която да подчините действията си. Стремежът работи и постига резултати. Вдъхновението работи и сътворява чудеса. Кое от двете избирате вие?
Из „Абсолютна неограниченост” от Джо Витале и д-р Хю Лен
Няма коментари:
Публикуване на коментар