Ерих Кестнер е автор на популярни книги за деца като „Антон и Точица”, „Хвърчащата класна стая”, „Трима мъже в снега” , „Когато бях малък” и др. Чрез книгите си се изявява като познавач на детската душа и силно вярващ в регенериращата сила на младостта.
Да си припомним неговата Встъпителна реч за първия учебен ден.
Мили деца,
Ето че вие вече седите, подредени по букви или височина, за първи път на твърдите чинове, и ми напомняте, надявам се, поради сезона, на нанизани за сушене манатарки, вместо да напомняте за щастливци. Някои от вас се въртят, като че ли седят на жарава, други седят, като че ли са глътнали бастун. Някои от вас се хилят глупаво, червенокосият от третата редица се е втренчил в черната дъска като в някакво мрачно бъдеще.
Вие малко се боите и не бих казал, че инстинктът ви лъже. 12-ят ви час удари! Живи бяхте досега, сега ще ви консервират. Така както направиха с мене - от дървото на живота – в консервната фабрика на цивилизацията; това е пътят, който лежи пред вас. Има ли смисъл да давам съвети за такъв път? И то като човек, който, колкото и да се дърпа, сега има вкус на консерва? Но оставете го поне да опита. Да започнем с най-важния съвет, който трябва добре да запомните:
НЕ СЕ ОСТАВЯЙТЕ ДА ВИ ИЗБИЯТ ДЕТСТВОТО ОТ ГЛАВИТЕ! Вижте какво, повечето хора захвърлят детството си като стара шапка. Забравят го като сменен телефонен номер. Техният живот им прилича на суджук, който те бавно изяждат и това, което е изядено, вече не съществува. А вас ще ви бутат от клас в клас. И когато накрая сте на последното стъпало и балансирате, ви отрязват “излишните” вече стъпала и вие не можете да се върнете. А не би ли трябвало в живота да бъде като по стълбище на къща, по което можем да се качваме и слизаме? Колко струва и най-хубавият първи етаж без мазето с ухаещите плодове? Но повечето живеят така. Стоят на най-високото стъпало, без къща и без стълбище и си придават важности. В началото бяха деца, после станаха възрастни, а какво са сега? Само който като възрастен е останал дете, е човек! Бог знае дали ме разбрахте. Простите неща са толкова трудни за обясняване! Сега да вземем нещо по-трудно, може да го разберете по-лесно. Например:
НЕ СЧИТАЙТЕ КАТЕДРАТА ЗА ТРОН ИЛИ АМВОН! Преподавателят не стои по-високо от вас, за да го боготворите, а за да ви вижда по-добре. Той не знае всичко и не може да знае всичко. Ако въпреки това се прави на всезнаещ, проявете разбиране, но не му вярвайте! Ако обаче си признае, че не знае всичко, обичайте го! Защото тогава той наистина заслужава вашата обич. И още нещо: преподавателят не е магьосник, а градинар. Той може и ще ви окопава и плеви. Но да растете ще трябва сами.
НЕ БЪДЕТЕ ТВЪРДЕ ПРИЛЕЖНИ! При този съвет мързеливите да си затворят ушите. Той важи само за прилежните, но за тях той е много важен. Животът не е само от училищни задачи. Човекът трябва да учи, а волът да зубри. Главата не е единствената част на тялото. Който твърди обратното, лъже. А който вярва на лъжата, няма да изглежда твърде добре, след като издържи бляскаво всички изпити. Трябва също да можете да скачате, танцувате и пеете. Иначе, макар и с глави, пълни със знания, ще бъдете сакати хора и нищо повече.
НЕ СЕ НАДСМИВАЙТЕ НАД ГЛУПАВИТЕ! Те не са глупави по собствено желание и за ваше удоволствие. И не бийте по-малките и по-слабите от вас. Никой не е толкова умен или силен, че да не се намерят по-силни и по-умни от него.
Седите сега тук, подредени по букви или по височина и искате да си отидете в къщи. Идете си, мили деца! Ако не сте разбрали нещо, попитайте родителите си. А вие, мили родители, ако не сте разбрали нещо, попитайте своите деца.
Ерих Кестнер.
Да посрещнем новото начало като слънчев изгрев с любов и благодарност и да пожелаем на децата си успешен старт, здраве и вдъхновение, светлина по пътя им и позитивно израстване. Нека да се множат зареждащите идеи, сътворените красоти, позитивните срещи, светлите погледи и усмихнатите лица! Нека си припомним за детската неподправеност, за искрите на радост в очите, за емоционалните и импулсивни реакции, за безрезервната любов, за усмивките, за всичко, с което можем да правим дните си пълни. Да запазим детското в себе си!
Няма коментари:
Публикуване на коментар