Тъгата и яростта

В едно омагьосано царство, до което хората никога не стигат, а може и да минават постоянно през него, без да знаят...
В едно вълшебно царство, в което неосезаемите неща стават конкретни...
Имало някога.. .едно чудно езеро.
В прозрачните и чисти води на езерото плували риби във всички цветове на дъгата и се отразявали всички нюанси на зеленото...
До тази вълшебна и прозрачна лагуна стигнали Тъгата и Яростта, за да се изкъпят заедно.
Двете съблекли роклите си и влезли голи във водата.
Яростта, която бързала (Яростта винаги бърза), се изкъпала на бърза ръка - и тя не знаела защо бърза толкова - и още по-бързо излязла от водата...
Но Яростта е сляпа или поне не различава ясно действителността. И така, гола и припряна, излязла от водата и облякла първата рокля, която намерила...
Не забелязала, че роклята не била нейната, а на Тъгата...
И така, облечена като Тъгата, Яростта си тръгнала.
Много спокойна и невъзмутима, както винаги склонна да остане на мястото, на което се намира, Тъгата приключила с къпането си и без въобще да бърза - или по-точно, без да съзнава, че времето минава, - излязла от езерото бавно и лениво.
На брега установила, че дрехите й ги няма.
Както всички знаем, ако има нещо, което Тъгата да не обича, то е собствената й голота. Така че облякла единствената дреха, която намерила край езерото и която принадлежала на Яростта.
Разказват, че оттогава нататък ние, хората, често срещаме Яростта - сляпа, жестока, страховита и ядосана. Но ако си дадем време да се вгледаме по-внимателно, разбираме, че Яростта, която виждаме, е само маска и под дрехата й всъщност се крие Тъгата.

Из" Приказки за размисъл" Хорхе Букай

Моля Ви, съблечете Тъгата и Яростта и се изкъпете от всичките онези негативни усещания, които държите в себе си. Животът е такъв, какъвто сами пожелаем да бъде. денята е толкова прекрасен, колкото вие сами се опитате да допуснете, видите и изживеете. Бъдете съзидателни, творете и се забавлявайте на успеха си!