Днес - тук и сега!

                 Времето върви – ден след ден. Решаваме проблеми, справяме се с трудности, постигаме успехи, на които често не се радваме, защото бързаме за следващата задача. Децата ни растат, но времето никога не стига да изживеем напълно присъствието им. Сигурно има момент, в който сте казали „Кога мина тази година, не я усетих.” И тогава извиквате ли в съзнанието си прекрасни моменти или просто се сещате за хилядите задачи, които сте свършили? Спомняте ли си сутрините, в които сте се събудили до любимия човек или колко пъти казахте на някой „обичам те”?

Вяра, Надежда и Любов

Днес е още един прекрасен ден от твоя живот – денят, в който отбелязваме празника на Вяра, Надежда и Любов!
Забързани в своя делник, погълнати от грижата за насъщния и децата си, ние минаваме през дните или … те минават през нас! Често се събуждаме без надежда, без любов, без вяра в себе си! Животът е като буря, застанали срещу нея, ние трябва да погледнем в окото й, за да се справим, иначе ще ни победи!  Ето за тази победа са ни нужни тези три съкровени човешки чувства!
Без Надежда няма път, няма светлина, няма нищо, на което да се опрем!
Без Вяра няма душа, няма сила, няма полет на мечтите!
Без Любов няма свят – абсолютно нищо около нас! Могъща е силата на човек, когато е изпълнен с любов!  Любовта е енергия, която подхранва душата.
Затова нека днес си пожелаем
да прелива ВЯРАТА в сърцата ни,
да ни окрилява НАДЕЖДАТА,
да ни обожествява ЛЮБОВТА
Обичайте и бъдете обичани!

За светло ново начало ...

Ерих Кестнер е автор на популярни книги за деца като „Антон и Точица”,  „Хвърчащата класна стая”,  „Трима мъже в снега” , „Когато бях малък” и др. Чрез книгите си се  изявява като познавач на детската душа и силно вярващ в регенериращата сила на младостта.

Да си припомним  неговата Встъпителна  реч за първия учебен ден.

Мили деца,

Ето че вие вече седите, подредени по букви или височина, за първи път на твърдите чинове, и ми напомняте, надявам се, поради сезона, на нанизани за сушене манатарки,  вместо да напомняте за щастливци. Някои от вас се въртят, като че ли седят на жарава,  други седят, като че ли са глътнали бастун. Някои от вас се хилят глупаво, червенокосият от третата редица се е втренчил в черната дъска като в някакво мрачно бъдеще.