сряда, 14 септември 2011 г.

За светло ново начало ...






Ерих Кестнер е автор на популярни книги за деца като „Антон и Точица”,  „Хвърчащата класна стая”,  „Трима мъже в снега” , „Когато бях малък” и др. Чрез книгите си се  изявява като познавач на детската душа и силно вярващ в регенериращата сила на младостта.
Да си припомним  неговата Встъпителна  реч за първия учебен ден.

Мили деца,
Ето че вие вече седите, подредени по букви или височина, за първи път на твърдите чинове, и ми напомняте, надявам се, поради сезона, на нанизани за сушене манатарки,  вместо да напомняте за щастливци. Някои от вас се въртят, като че ли седят на жарава,  други седят, като че ли са глътнали бастун. Някои от вас се хилят глупаво, червенокосият от третата редица се е втренчил в черната дъска като в някакво мрачно бъдеще.

сряда, 7 септември 2011 г.

Желания ...



Мини спокойно през шума и забързаните тълпи и си спомни какъв покой носи тишината.
Поддържай добри отношения с хората, но без да прекланяш глава. Изказвай мнението си тихо и ясно; и слушай другите, дори глупавите и невежите – те също имат какво да кажат.

Избягвай шумните и груби хора – те са досада за духа. Ако се сравняваш с другите, може да станеш суетен или безмилостен; защото винаги ще има по-големи и по-малки личности от теб. Радвай се на постиженията и на плановете си.

петък, 2 септември 2011 г.

Тъгата и яростта




В едно омагьосано царство, до което хората никога не стигат, а може и да минават постоянно през него, без да знаят...
В едно вълшебно царство, в което неосезаемите неща стават конкретни...
Имало някога.. .едно чудно езеро.