неделя, 11 декември 2011 г.

Човекът с велико сърце


           Веднъж, преди време, един Учител говорил пред събралото се множество от хора, а посланието му било толкова забележително, че всички се почувствали докоснати от думите му, изпълнени с любов. 

В тълпата имало един човек, който попил всяка дума от казаното от Учителя. Този човек бил много скромен и имал велико сърце. Думите на Учителя го докоснали до такава степен, че той поискал да го покани у дома си. Когато Учителят спрял да говори, мъжът си проправил път в тълпата, погледнал го в очите и му казал:
- Зная, че сте зает и че всеки се нуждае от Вашето внимание. Зная, че разполагате със съвсем оскъдно време дори да ме изслушате, но сърцето ми е толкова отворено и така преизпълнено с любов, че ми се иска да Ви поканя у дома. Искам да приготвя най-доброто ядене за Вас. Не очаквам да приемете, но просто исках да знаете.

понеделник, 5 декември 2011 г.

Да сбъдваме мечтите си


Всички имаме мечти. Мечтите са универсалният език и единственият начин, по който бъдещето се изразява и ни се разкрива.
Ако не мечтаехме, в живота ни нямаше да има надежда. Трябва да мечтаем за това, което би могло да стане, и да не казваме, че е невъзможно. Не бива да се отказваме от шанса да мечтаем и от възможността да променим себе си и света към по-добро.

         Да мечтаеш може да бъде безкраен творчески процес. Нека съчетаем мечтите си със страст и действие, защото няма невъзможни мечти. Затова да мечтаем, да вярваме, да продължаваме да се стремим към невъзможното и да го правим истина и реалност в живота си.  Да сбъдваме мечтите си с усмивка и лекота!

четвъртък, 1 декември 2011 г.

Майчин съвет





Фейза била винаги нервна и имала труден характер. Отговаряла грубо, когато я питали нещо, и причинявала проблеми и караници. Съучениците й не харесвали компанията й и странели от нея. През по-голямата част от времето тя била сама. Докато другите деца се шегували и закачали едно с друго, тя си мислела, че се смеят на нея. Когато приближала към тях, разбирала, че това изобщо не е така, и се отдалечавал объркана и разтревожена. Ходела на училище със свито сърце, защото се чувствала изолирана и отхвърлена от съучениците си. Един ден събрала смелост да разкаже на майка си как никой не я обича и не иска да й бъде приятел.