Парад на живота

           Животът е парад. Може да вървим по главната улица под звуците на оркестъра и в един момент да осъзнаем, че минаваме покрай това, което търсим. Какво да правим? Да спрем и да напуснем парада? Да продължим да вървим напред без съжаление? Да се чувстваме зле затова, че всичко, което сме искали, е на погрешната страна на улицата? Минало е! Забрави го и продължи напред!

Понякога нашият парад не е много хубав и тълпата не се интересува от нас. Ако влачим със себе си всичко, покрай което сме минавали в живота си, ще съсипем настоящето си. Няма бъдеще за човек, който живее в миналото.

Нашето време ...

Размисли на брилянтния американски комик, актьор и писател Джордж Карлин (12 май 1937 год. – 22 юни 2008 год.), носител на четири награди Грами, определен за втория най-велик комик в света, представящ моноспектакли на живо.

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи, но по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.

Нашите мисли

       Дали нашите мисли влияят върху света, в който живеем?  Бъдете сигурни, че е така. Всеки един от нас влияе върху действителността, която виждаме, дори когато се опитваме да избягаме от този факт и да се преструваме на жертви.

      Всички ние сме богове. Всички ние създаваме този свят. Светът представлява една поредица от възможности, от които ние избираме.