Да намерим себе си. Да сме различни!

"Никой не може да убеди другия да се промени. Всеки от нас пази в себе си вратата към промяната и тя може да бъде отключена само отвътре. Нито спор, нито молба, нито емоционален призив могат да отключат чуждата врата. " - Мерилин Фергюсън
 

Всички сме склонни с удивителна наивност сами да си създаваме кумири и да им се кланяме като божества, да подражаваме на хора, които ни впечатляват с нещо. Иска се както смелост, така и умение, за да утвърдим името си и самоличността си.

Нашите уникални човешки дарби ни издигат над животинския свят. Степента, до която ние упражняваме и развиваме тези дарби, ни дава силата да реализираме нашия уникален човешки потенциал. Ако смело се опитваме да променим това, което можем, открито приемаме това, което не можем да променим и мъдро разграничаваме двете, ще спечелим уважението на околните, заради човека, който всъщност сме.

Къде се крие ключът на израстването, самоусъвършенстването и щастието?           Израстването е процес на непрекъснато експериментиране, серия от проби, грешки и временни победи.

Ако успеем да овладеем изкуството да се оглеждаме в другите и да се усъвършенстваме, означава, че сме избрали пътя на промяната и на индивидуалността. Хората, с които общуваме ежедневно – в семейството, колектива, приятелите ни, са всъщност само огледала, които ни отразяват.

Всеки от нас е уникален и това означава редовно, постоянно, мъдро и балансирано да обръщаме внимание на най-важната инвестиция в живота ни – инвестиция в нас самите, единственият инструмент, който напълно ни принадлежи. Ние сме сечивото за собственото си изпълнение и за да бъдем различни и ефективни, трябва да осъзнаем колко е важно редовно да отделяме време, за да намерим себе си..

Нужна е увереност, че можем да извлечем най-доброто, а не най-лошото, от себе си. Ако гледаме с доверие на себе си, ще създадем правилна представа, защото ние сме такива, каквито си се представяме.

Религиозният водач Дейвид О.Маккей казва: “Най-големите битки на живота се водят всекидневно в тихите кътчета на душата ни”. Ако спечелим тези битки ще се изпълним с чувство за мир и спокойствие, ще изпитваме удовлетворение от самите себе си, от това, че се вместваме като индивидуалност в образа на обществото, в което сме. И ще открием, че когато мислим колективно и работим за благото на другите и чуждият успех ще приемем като собствен. Тогава човек се извисява над другите и открива сам в себе си различното.

Да не имитираш хората около себе си, а да намериш себе си е процес, който ни позволява да се придвижваме нагоре по спиралата на растежа и промяната. Представата за себе си е от решаващо значение за онова, в което се превръщаме. Да бъдем ние – нашата субстанция, нашата природа – е нещо по-дълбоко от нашата съзнателност.
За да се движим по възходящата спирала, да се развиваме и прогресираме, трябва да се учим, да се посвещаваме и да действаме, постигайки все по-високи равнища. Би било заблуда да смятаме, че постигнатото е достатъчно.

Промяната – истинската промяна идва едва когато се стигне до нишката на мисълта, до фундаменталните парадигми, които управляват характера ни и създават призмата, през която виждаме света.

Обществото, в което живеем ще върви напред, когато всеки индивид се стреми към усъвършенстване на своята индивидуалност и се себеотдава като сила за растеж и съвършенство в човечеството.