Да открием зародиша на успеха във всеки неуспех

"Человеческата душа, доде не претърпи скръб, тъга и теснота, не може да се поднови и украси."  - Софроний Врачански

Неуспехът и болката са език, с който природата се обръща към всяко живо същество, за да му посочи грешките. Животните стават плахи, за да избегнат повторно надвисналата заплаха. На хората е нужно смирение, за да добият мъдрост и разум. Трябва да осъзнаем и приемем неуспеха като временно състояние, като възможност за печалба, като подтик да опитаме отново с възобновена увереност и решимост.

Истинско умение е да се учим от неуспехите и пораженията си и да ги превърнем във важен елемент от личния ни успех. Често чуваме и употребяваме израза: “Когато губим не знаем какво печелим”, но сигурни ли сме винаги в това? Склонни сме да ближем раните си, да искаме съчувствие и да се отчайваме, а всъщност трябва да се стремим да овладяваме умението да търсим зрънцето равностойна печалба във всеки неуспех. Ако се стремим към опознаване на проблема и не преставаме да го атакуваме, ще открием ключът към успешното му разрешаване. Така ще се превърнем в истински творци. И тогава няма да затъваме в пораженческа психология, а в сърцевината на поражението ще търсим победата. Както казва Киплинг “Ние имаме четирсет милиона причини да се провалим, но нито едно извинение”.

Неуспехът може да ни препъне или да ни послужи за трамплин в зависимост от психическата ни настройка и от това как гледаме на него.

Най-голямата ни човешка слабост е, че сме склонни да се предаваме. Най-сигурният начин до успеха е да приемем, че винаги е рано да се откажем и трябва да продължим напред.

Всяко събитие в живота ни е благословено, защото идва да ни научи на нещо. И когато възприемаме събитията като ценност, въпреки трудностите, ние израстваме. Прогресът  в личностната еволюция зависи от готовността да приемем уроците на живота и да ги прилагаме на практика.

Въпрос на личен избор е как възприемаме неуспехите си и загубите. Всеки човек по едно или друго време изпада в неприятна ситуация, която обаче съдържа в себе си нещо стойностно. И ако повярваме в това, ще започнем да го търсим и ще открием предимства, които в моменти на отчаяние ни убягват. Така израстваме и заставаме над нещата. Както се казва “след отлива приливът винаги се връща”. Приливът в личните ни дела се връща, ако застанем над собствените си проблеми, защото начинът, по който мислим и действаме, ще определи крайните резултати.

Интелигентният човек се стреми към постигане на емоционално равновесие, за да достигне до прозрения, които ще му подскажат истинското разрешение. Човешкият ум не може да разсъждава творчески, когато е подчинен на емоциите. Неконтролираната емоционална реакция често ни поставя в неловки ситуации и не позволява да видим и възприемем проблема като начало на последващ успех.

Най-важното е да държим ума си настрана от безверието и да пропъждаме отрицателните мисли. Ако използваме умствените си ресурси ежедневно във всяка ситуация ще сме готови да ги използваме и в момент на криза. Нито за миг не трябва да се забравя окуражаващия факт, че всичко, от което се нуждаем е в самите нас. Ние притежаваме в себе си способността да се справим с всичко, което се изпречи на пътя ни.

Пораженците никога не побеждават, а победителите никога не се предават. Нужен е интелект както във възможността да се учим, така и при справяне с неуспехите и загубите.

Човек е в състояние да преобрази себе си и да открие зародиша на успеха във всеки неуспех. Стига само да повярва, че величието му се измерва с величието на неговата мисъл.