Възрастен дърводелец решил да се пенсионира. Той казал на своя работодател, че смята да напусне работа, за да има повече време за семейството си. Разбира се, чекът в края на седмицата щял да му липсва, но все пак искал да има и свободно време.
На работодателя не му се искало да се раздели с добрия си работник и го помолил да построи още една къща като лична услуга. Дърводелецът се съгласил, но било видно, че той вече не влага душа в работата си. Вършел я немарливо и използвал некачествени материали. Това бил безславен край на една славна кариера.
Когато дърводелецът приключил работата си, работодателят му подал ключ и казал:
- Заповядай, това е твоята къща… Моят подарък за теб.
Дърводелецът останал като ударен от гръм! Колко жалко! Само ако знаел, че строи собствената си къща, щял да направи всичко толкова различно.
Така се случва и с живота. Ние го строим ден след ден, често без да даваме най-доброто от себе си. А после с ужас установяваме, че трябва да живеем със създаденото.
Една поговорка гласи: „Животът е проект на делата ни”. Ти си дърводелецът на своя собствен живот и всеки ден забиваш гвоздеи, слагаш дъски или вдигаш стени.
Изборът, който правиш днес, съгражда къщата, в която ще живееш утре.
Няма коментари:
Публикуване на коментар