В търсене на божественото

Според една стара хиндуиска легенда ….

 … имало едно време, когато всички човешки същества били богове, но те така злоупотребили със своята божественост, че Брама решил да им я отнеме и да я скрие някъде, където тя никога няма да бъде намерена.
Въпросът бил къде да скрие тяхната божественост. Брама свикал съветът на боговете, за да му помогнат да реши. “Да я скрием дълбоко в земята,” казали боговете. Но Брама отговорил, “Не, това няма да свърши работа, защото хората ще дълбаят в земята и ще я открият.” Тогава боговете казали, “Да я потопим в най-дълбокия океан.” Но Брама казал, “Не, не там, защото те ще се научат как да се потопяват в океана и ще я намерят.” Тогава боговете казали, “Да я занесем на върха на най-високата планина и да я скрием там.” Но Брама отново отговорил, “Не, и това няма да свърши работа, защото те в края на краищата ще изкачат всяка планина и ще си вземат божествеността.” Тогава боговете се предали и казали, “Не знаем къде да я скрием, тъй като изглежда, че няма място на земята или в морето, което човешките същества да не достигнат в крайна сметка.”

Брама мислил дълго и тогава казал, “Ето какво ще направим. Ще скрием божествеността им дълбоко в центъра на тяхното собствено същество, тъй като хората никога няма да помислят да я търсят там.”

Всички богове се съгласили, че това е перфектното скришно място и делото било извършено. 
От тогава хората обикалят земята, копаят, гмуркат се, изкачват се и изследват – търсейки нещото, което е в тях самите.