Вечната битка на доброто и злото

        Мисля си, че „На Изток от Рая” е от тези книги, които независимо кога ще прочетете,  винаги е късно и колкото пъти я прочетете, винаги ще остави във вас различен отзвук. Позволявам си да споделя малки цитати  от нея, които се надявам да ви харесат и да ви покажат, че доказателствата за силата на човешката мисъл и борбата между доброто и злото са непреходни във времето.

           „Доброто възпитание е може би онзи външен заглушител, който не дава да се разбере, че ти се пръска сърцето.

…

Да открием зародиша на успеха във всеки неуспех

"Человеческата душа, доде не претърпи скръб, тъга и теснота, не може да се поднови и украси."  - Софроний Врачански

Неуспехът и болката са език, с който природата се обръща към всяко живо същество, за да му посочи грешките. Животните стават плахи, за да избегнат повторно надвисналата заплаха. На хората е нужно смирение, за да добият мъдрост и разум. Трябва да осъзнаем и приемем неуспеха като временно състояние, като възможност за печалба, като подтик да опитаме отново с възобновена увереност и решимост.

Истинско умение е да се учим от неуспехите и пораженията си и да ги превърнем във важен елемент от личния ни успех. Често чуваме и употребяваме израза: “Когато губим не знаем какво печелим”, но сигурни ли сме винаги в това? Склонни сме да ближем раните си, да искаме съчувствие и да се отчайваме, а всъщност трябва да се стремим да овладяваме умението да търсим зрънцето равностойна печалба във всеки неуспех.

Да намерим себе си. Да сме различни!

"Никой не може да убеди другия да се промени. Всеки от нас пази в себе си вратата към промяната и тя може да бъде отключена само отвътре. Нито спор, нито молба, нито емоционален призив могат да отключат чуждата врата. " - Мерилин Фергюсън
 

Всички сме склонни с удивителна наивност сами да си създаваме кумири и да им се кланяме като божества, да подражаваме на хора, които ни впечатляват с нещо. Иска се както смелост, така и умение, за да утвърдим името си и самоличността си.

Нашите уникални човешки дарби ни издигат над животинския свят. Степента, до която ние упражняваме и развиваме тези дарби, ни дава силата да реализираме нашия уникален човешки потенциал. Ако смело се опитваме да променим това, което можем, открито приемаме това, което не можем да променим и мъдро разграничаваме двете, ще спечелим уважението на околните, заради човека, който всъщност сме.

Къде се крие ключът на израстването, самоусъвършенстването и щастието?